1 септември - нито един ученик, нито една учителка с букет
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
31 август 2022 година
– Опашката за смъртните актове, апелирам, дайте да минат младоженците - подрежда дама на вратата на служебния вход на Харкивския замък на бракосъчетанията.
Помпозната централна врата с гипсови украси е затворена от февруари.
Всяка сряда в двора на централния „ ЗАГС “ (отдел за запис на актове за гражданско състояние – бел. прев.) се развива безспорен филмов сюжет.
Една опашка за всичко – за първата в живота ти официална хартийка и за последната.
В тясното коридорче една до друга седят дами с траурни черни кърпи и девойки в сватбени тоалети.
Свидетелства за гибел издават в шести кабинет, за раждане – в седми. В девети записват младоженците.
Аз се подредих за шести. И неизвестно за какво се разплаках, когато от седми момиче на двадесетина години излезе с накипрено кукленско бебе. Ангелче в розови пеленки. Мъниче на към три седмици, не повече.
Новороденото момиченце не плачеше, не се възмущаваше – тихичко лежеше в прегръдката на майка си и деликатно се вглеждаше в този, простете ме, паноптикум.
Сякаш тя беше символ на живота. На живота в Харкив. На живота, който още го има.
Да, има го. За половин час, откогато съм тук, пред мен се разписаха четири двойки. Щастливи, млади, хубави.
Взех своята записка, потеглих от центъра на града, а след половин час там още веднъж е избухнал гърмеж. Още няма публични известия. Не знам какво е унищожено и какъв брой живота са изгубени.
А пред очите ми е онова мъниче, което гледа този изумителен свят и вероятно вярва, че той е прелестен.
1 септември 2022 година
Никога досега през целия ми живот (а аз съм живяла дълго) в Харкив не е имало подобен 1 септември (начало на образователната година в Украйна – бел. прев.)
Дори през „ ковидните “ години от учебните високоговорители из цяла Салтовка гърмеше омръзналият „ Училищен валс “.
Сутринта на този ден в града постоянно имаше тапи и ние, „ отървалите се “ към този момент родители на пораснали деца, непременно се дразнехме.
Никой не си уреждаше настоятелен срещи в града, тъй като всички летни заведения – от скромните пицарии до скъпите заведения за хранене, бяха претъпкани.
Навсякъде тичаха и врещяха беззъби първолаци с новичките си ранички, гордо се носеха хубавици от горните класове с големи токове, разхождаха се издокарани родители, баби и дядовци и учителки с големи букети от хризантеми. А музиката звучеше „ от всяка ютия “. Този ден беше постоянно подобен.
Днес в Харкив е сиво есенно утро. Особено остро се усеща мракът. Подтиска те тишината и полупразните улици в Салтовка.
Нито един възпитаник в изгладено сакенце, нито една белокоса учителка с букет, нито една оживяла учебна постройка.
В моя микрорайон те са четири. Едната е разрушена до състояние „ не предстои на възобновяване “, останалите са развалени от гърмежите, без прозорци. Без живот.
Днес децата на моите другари ще тръгнат на училище във Вилнюс, Познан, Кардиф.
Хиляди дребни поданици на Харкив ще седнат на чиновете в Берлин, Виена, Будапеща. В Прага, Дъблин, Стокхолм. В Краков, Атина и Осло…
Деца, където и да ви захвърли войната, помнете: вие сте украинци. А значи – мощни, открояващи се, свободни. Във всичко ще съумеете – да си намерите другари, да научите езика, да бъдете сполучливи и даже най-хубави.
Дерзайте. А ние тук ще ги победим. И всичко ще възстановим.
Прегръщаме ви. Вашите възрастни.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
31 август 2022 година
– Опашката за смъртните актове, апелирам, дайте да минат младоженците - подрежда дама на вратата на служебния вход на Харкивския замък на бракосъчетанията.
Помпозната централна врата с гипсови украси е затворена от февруари.
Всяка сряда в двора на централния „ ЗАГС “ (отдел за запис на актове за гражданско състояние – бел. прев.) се развива безспорен филмов сюжет.
Една опашка за всичко – за първата в живота ти официална хартийка и за последната.
В тясното коридорче една до друга седят дами с траурни черни кърпи и девойки в сватбени тоалети.
Свидетелства за гибел издават в шести кабинет, за раждане – в седми. В девети записват младоженците.
Аз се подредих за шести. И неизвестно за какво се разплаках, когато от седми момиче на двадесетина години излезе с накипрено кукленско бебе. Ангелче в розови пеленки. Мъниче на към три седмици, не повече.
Новороденото момиченце не плачеше, не се възмущаваше – тихичко лежеше в прегръдката на майка си и деликатно се вглеждаше в този, простете ме, паноптикум.
Сякаш тя беше символ на живота. На живота в Харкив. На живота, който още го има.
Да, има го. За половин час, откогато съм тук, пред мен се разписаха четири двойки. Щастливи, млади, хубави.
Взех своята записка, потеглих от центъра на града, а след половин час там още веднъж е избухнал гърмеж. Още няма публични известия. Не знам какво е унищожено и какъв брой живота са изгубени.
А пред очите ми е онова мъниче, което гледа този изумителен свят и вероятно вярва, че той е прелестен.
1 септември 2022 година
Никога досега през целия ми живот (а аз съм живяла дълго) в Харкив не е имало подобен 1 септември (начало на образователната година в Украйна – бел. прев.)
Дори през „ ковидните “ години от учебните високоговорители из цяла Салтовка гърмеше омръзналият „ Училищен валс “.
Сутринта на този ден в града постоянно имаше тапи и ние, „ отървалите се “ към този момент родители на пораснали деца, непременно се дразнехме.
Никой не си уреждаше настоятелен срещи в града, тъй като всички летни заведения – от скромните пицарии до скъпите заведения за хранене, бяха претъпкани.
Навсякъде тичаха и врещяха беззъби първолаци с новичките си ранички, гордо се носеха хубавици от горните класове с големи токове, разхождаха се издокарани родители, баби и дядовци и учителки с големи букети от хризантеми. А музиката звучеше „ от всяка ютия “. Този ден беше постоянно подобен.
Днес в Харкив е сиво есенно утро. Особено остро се усеща мракът. Подтиска те тишината и полупразните улици в Салтовка.
Нито един възпитаник в изгладено сакенце, нито една белокоса учителка с букет, нито една оживяла учебна постройка.
В моя микрорайон те са четири. Едната е разрушена до състояние „ не предстои на възобновяване “, останалите са развалени от гърмежите, без прозорци. Без живот.
Днес децата на моите другари ще тръгнат на училище във Вилнюс, Познан, Кардиф.
Хиляди дребни поданици на Харкив ще седнат на чиновете в Берлин, Виена, Будапеща. В Прага, Дъблин, Стокхолм. В Краков, Атина и Осло…
Деца, където и да ви захвърли войната, помнете: вие сте украинци. А значи – мощни, открояващи се, свободни. Във всичко ще съумеете – да си намерите другари, да научите езика, да бъдете сполучливи и даже най-хубави.
Дерзайте. А ние тук ще ги победим. И всичко ще възстановим.
Прегръщаме ви. Вашите възрастни.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ